ЕK за първи път посочи открито Банките като първопричина и разпространител на криза.

„Shadow banking е паралелна банкова система за която е наложително да създадем ефективна регулация и надзор, тъй като в противен случай финансовите пазари могат лесно да прехвърлят част от тяхната дейност и продукти на този нерегулиран пазар и да увеличат риска от нови кризи.” - комисар Мишел Барние при представянето на зелената книга за паралелната банкова система

http://ec.europa.eu/internal_market/bank/docs/shadow/green-paper_bg.pdf

Преди да продължим нататък ще поясним с пример

1. Избрали сте си Пощенска банка от реклама и сте изтеглили кредит. Тя е надзиравана и контролирана от БНБ, която определя изискванията към дейността и.
2. Получавате писмо, че кредита Ви е прехвърлен на друга фирма - небанкова структура.

По този случай най-общо казано възникват 2 въпроса, на който Европейската Комисия с доклада си от 19.03.2012г. търси отговор:

1. Вие Пощенска банка ли сте си избрали или посредник под формата на банка, който използва легално банковата институция, за да формира вземания и да ги прехвърли на небанкова финансова институция?

2. Защо небанковата финансова институция не подлежи на същия контрол и лиценз като Пощенска банка?

Бихме добавили още 3 авторски въпроса:

1. Чувствате ли, че вашето бъдеще става разменна монета?
2. Защо Вие също да не можете да прехвърлите задължението си едностранно на някой друг и той да се оправя с Пощенска?
3. С кого реално трябва да се разправяте, ако правата ви по договора са нарушени и кой е отговорен?

Може би затова ЕК прави следните заключения:

 „Паралелните банкови операции могат да бъдат използвани за избягване на разпоредбите или надзора, които се прилагат за традиционните банки, чрез накъсване на традиционния процес за кредитно посредничество на независими от правна гледна точка структури,  които си взаимодействат.”

„Така например операциите,  които заобикалят капиталовите и счетоводните правила и прехвърлят рискове извън приложното поле на банковия надзор, изиграха важна роля за изострянето на кризата от 2007—2008 г.”

Добре еда изясним какво е „зелена книга” и за какво и е на ЕК такова животно.- “Зелена книга” (green paper) е демократичен инструмент, етап от процедурата по определяне на политики в Европейския Съюз, заимствана от законодателната процедура в страните с англосаксонска правна система. Тя представлява първоначален, неангажиращ доклад или предложение на правителството (в случая – Европейската Комисия) който служи за начало на обсъжданията в законодателния процес. Публикувана от ЕК, тя има за цел да покани заинтересовани лица или организации да предоставят мнения и информация. Тя може да бъде последвана от бяла книга, която е официален набор от предложения, използвани  като средство за развитието им в регламент или директива.

Самото съществуване на тази процедура е донякъде непонятно за насв България, предвид родната нормотворческа традиция правителствените предложения да не бъдат публично обсъждани преди внасянето им в Народното събрание, а след това обсъжданията да бъдат ограничени до закрити дебати в комисиите му и евентуално в пленарна зала, без да бъдат взети предвид мненията на заинтересованите страни. Но нека се върнем на темата.
Да започнемс това, че не е яснозащо shadоw banking(от английски банкиране в сянка или сенчесто банкиране), каквото е заглавието на оригиналния английски текст, е преведенов българския вариант на докладакато “паралелна банкова система”. Същият термин е използван и в целиямутекст. Възможните причини са две – първата – за да бъдат избегнати асоциации с българската “сенчеста икономика” и “сенчест бизнес” – все пак shadow banking не цели избягване на данъчно облагане и не е престъпление.  Втората възможна причина е – заради изказването на комисаря Мишел Барние при представянето на зелената книга,цитирано по-горе,с което той се опита с едно изречение да обясни какво е shadow banking.

Но пък shadow banking не е банкиране и институциите, които го осъществяват не са банки, поради което и е неуместно този финансов сектор да бъде наричан “паралелна банкова система”.

В крайна сметка, какво представлява shadow banking? Сенчестата банкова система е система на кредитно посредничество, която включва  дейности,  стоящи извън обичайната банкова дейност, поради което и не еобект нарегламентите касаещи дейността на банките.

За да придобиете по-ясна представа за това как работи сенчестата банкова система си представете, че сте изтеглили 20 годишен ипотечен кредит от банката Х. При това положение тя има един неликвиден финансов актив – вземането от вас.  Неликвиден е, защото не може да го иска веднага, а ще трябва да изчака цели 20 години за да си получи парите. Представете си че на банката Х и трябват свежи пари. Какво може да направи тя? Може да обособи група от вземанията срещу вас и още, да речем, 20 други нейни длъжници, да прехвърли този пакет от кредити на дружеството от сенчестата банкова система Y, което за да финансира операцията издава ценни книжа (ипотечни облигации), продава ги на най-разнообразни други инвеститории заявява, че  гарантира издадените ипотечни облигации с придобития отвашата банкаХ пакет от вземания срещу нейни длъжници(сред които и вие). Така банката Х ще получи пари веднага, вместо след след 20 години, а вие ще се окажете длъжник на дружеството Y, вместо на банката Х, която пък на практика ще е играла ролята само на кредитен посредник между вас и дружеството Y, а не на същинска кредитна институция. Големият проблем в случая е, че дружеството Y не подлежи на тежката регулация и надзор, на който подлежи банката Х, ако тя беше ваш кредитор. Липсата на такива регулации и надзор, пък, се използват активно от банките, за да си играят със статистиката за собствената си стопанска дейност и да прехвърлят част от т.нар. лоши, преструктурирании дори редовникредити към свързани с тях дружества от сенчестия банков сектор, избягвайки по този начин провизирането на лошите кредити в централните банки.
Както виждате дейността на сенчестия банков сектор би могла да ви засяга много повече и много по-пряко, отколкото това изглежда на пръв поглед.Ако прочетете договорите си за кредит и разберете, че банката може да променя едностранно условията по него и съответно кредитът Ви е продаден на инвестиционен фонд със седалище в Сингапур например /което пак и било добре, защото няма законово ограничение Ваш кредитор да се окаже и Бай Пешо – виден столичен лихвар от Люлин/, с кого ще предоговаряте кредита си? Не Ви ли се струва че на банките вече пари не им трябват? Залогът май се оказвате Вие. Е не с окови от стомана, но все пак сме 21 Век! Нещата са цивилизовани, нали?

Васил Кендов - http://kendov.wordpress.com/
Христо Панев - http://paragr22.wordpress.com/