Най-добре за бизнеса е, да спре изплащането на банковите си креди
Много анализатори, банкери и политици биха спорили с мен по отношение на това мое мнение. То обаче е следствие от последните 4 случая по които работих. Всички те имаха проблеми с изплащането на кредитите си, както и с бизнеса си. Оставяме на страна и факта, че банките им вдигнаха лихвите, предоговориха им кредитите от овърдрафти в кредити с равни месечни вноски и прочие нелогични действия, основани на принципа „Да взема нещо докато мога”.
Но в крайна сметка без да има значение как са стигнали до невъзможност да погасяват вноските си, тези мои клиенти в момента се развиват завидно добре. Сферите на бизнес са следните – счетоводна кантора, шивашка фабрика, хотелиери и строителна фирма. Общото между всички е, че са имали намерения да си плащат кредитите и са правили всичко възможно в тази насока докато разбраха, че така просто не става.
Естествено не препоръчвам на никой просто да спре да плаща вноските си, но със сигурност препоръчвам да помисли и по тази възможност. За решилите да зачетат мнението ми искам да добавя, че това никак не е проста работа или еднократен акт и може да има доста сериозни последици.
Искам обаче да Ви разкажа един от случаите - с хотелиерите. Естествено няма да влизам в подробности, но то не е и нужно. По-важен в случая е парадокса.
Натрупаното задължение към банката беше в размер на 300 000 EUR, а обезпечението хотел на Акт 14 и записи на заповед като физически лица, месечна вноската по кредита около 3 000 EUR. Основният бизнес на клиентите беше с заведения за бързо хранене и кафенета, както и малка група за довършителни работи.
Кризата не успя да повлияе много негативно на оборота им, но разходите им се увеличиха в пъти. Особено фиксираните им разходи – ток, осигуровки, вноски по кредит, транспорт. Където банките не успяха, правителството успя. С други думи бизнес климата за малките и средни предприятия стана нетърпим, а перспективите пред семейния хотел направо ужасни. Освен всичко имаше и кражба на материали и елементи от климатичната инсталация на недовършената сграда и отказ на застрахователите по кредита да изплатят щетата /застрахователя е посочен от банката кредитор/. Ефективността от работата на полицията не я коментираме изобщо.
В крайна сметка започнахме работа по техния случай и се оказа, че ако започна бизнеса си отначало ще бъде най-икономически обосновано. Естествено винаги имаше вариант да се преговаря с банката, но не беше ясно кога и при какви условия.
Минаха няколко месеца в структуриране на новия бизнес и комуникация с банката кредитор, като през това време клиентите ми успяха да намерят няколко нови клиента за строителната си бригада, както и да развият още един обект за бързо хранене. Дойде време за преговори по техния кредит, банката задейства процедура по изземане на ипотекирания имот и аз съвсем наивно предложих стратегия, в която по примера на Гърция да се борим за редуциране на дълга със 100 000EUR. Знаейки, че обезпечението не струва толкова банката реално нямаше голям избор. Тук обаче дойде и моята неприятна изненада. Казвам неприятна, защото не бях предвидил от самото начало как ще свърши всичко. Клиентите ни се отказаха от преговори освен ако банката не намали дълга до около 35 000EURс което предизвикаха тоталното ми възхищение. Просто си бяха направили сметката по следния начин:
1. Ако дълга се намали с 100 000 и остане 200 000EUR, те пак ще трябва да погасяват кредит;
2. Ще трябва да инвестират още 100 000 EURдо пълното завършване на семейния хотел.
3. Ще трябва да отделят време и нерви за разработването му
4. Ако не потръгне, банката ще вземе готова завършена и функционираща сграда, която ще продаде доста по-лесно
Каква беше обаче реалната ситуацията
1. Клиентите ми имаха друг малък бизнес на чисто, от който се издържаха.
2. Насочиха усилията си в насока нови клиенти и успяха
По подобен начин завършиха и делата с останалите ми клиенти. От момента в който взеха решението за неизплащане на кредита и евентуална загуба на ипотекирания имот, бизнеса им потръгна доста добре. Естествено в следващите 5 години няма да могат да теглят кредити и съдия изпълнителите ще търсят лично тяхно имущество, но в крайна сметка и перспективите за българската икономика в следващите 5 години не са розови.
Каква реално е ситуацията – веднъж взели решение за наплащане на кредита си, собствениците на малък и среден бизнес в България намират начин /макар и с наша помощ/ да преструктурират бизнеса си. Странното е, е всички от тях са се стремили да са изрядни длъжници и биха били такива ако банките им бяха оставили такава възможност. И въпреки, че бизнес климата е меко казано ужасен, ако държава или банки подадат ръка на тези хора, резултата наистина може да бъде положителен за всички. До тогава остава в сила правилото, че находчивите ще намерят изход от всяка ситуация, както и максимата която научих от един мой много добър приятел – „Разликата между бедния и фалиралия е, че фалиралия е временно беден”
ОЩЕ ПО ТЕМАТА "ЛИХВИТЕ И УСЛОВИЯТА ПО БАНКОВИТЕ КРЕДИТИ"
Какво да правим ако просрочим кредит? 18 Януари 2012 - От практиката на Драфтис - Кредитни консултанти
В КАПАНА НА ЛИХВАТА ПО ДОГОВОРА ЗА БАНКОВ КРЕДИТ 12 Януари 2012 Отпрактиката на ДРАФТИС – професионални кредитни консултанти
Защо банките вдигат лихвите и как да се защитим? 03 Март 2012 - Отпрактиката на ДРАФТИС – професионални кредитни консултанти
ДРУГИ ТЕМИ
"БАНКОВО РОБСТВО И БАНКОВИ ПРОИЗВОЛИЯ - КАК ДА РЕАГИРАМЕ"
Най-добре за бизнеса е, да спре плащането по банковите си кредити - 12 Март 2012 Блог на Васил Кендов
За рисковете при разсрочване на банков кредит 29 Февруари 2012 - Репортаж на НОВА Телевизия
Предоговарянето на кредита Ви превръща в банков роб 15 Февруари 2012 - От Практиката на ДРАФТИС Кредитни Консултанти
„Поправката „Мартин Димитров” на ремонт” February 20, 2012 - от г-н Любомир Христов /председател ИДФК - Институт на дипломираните финансови консултанти/
Какво да правим ако просрочим кредит? 18 Януари 2012 - От Практиката на ДРАФТИС Кредитни Консултанти
"БАНКОВАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ - НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ"
Потребителски кредит по време на криза 16 Януари 2012 - От Практиката на ДРАФТИС Кредитни Консултанти
Банките в UK или какво очаква българската банкова система 12 Януари 2012